В поредицата "На училище" до 30 септември ще публикуваме полезна информация за най-важните неща, които не трябва да забравяте в дните преди и непосредствено след началото на учебната година. Тази седмица основната тема са първите учебни дни - празникът в началото и адаптацията след това, как върви животът в училище, как да се справим с проблема с насилието, полезен или вреден е интернет за ученето.
Едната от двете дъщери на съседите е истински герой със завиден ентусиазъм за ходене на училище.
С безутешен и настойчив (разбирай пронизителен) плач преди около две години успя да принуди родителите си да намерят вратичка в изискванията и да я запишат в първи клас, въпреки че все още нямаше и шест.
За да го постигне, в продължение на месеци насълзяваше очи всеки път, когато вкъщи се заговореше за първия учебен ден на по-голямата й седемгодишна сестричка.
От този понеделник и двете ще бъдат в трети клас. Отличнички са, въпреки възрастовата разлика.
Подготовката за първия учебен ден върви у тях с пълна пара. Всеки разговор рано или късно стига до учителката и съучениците, с които скоро ще се срещнат. Тъй като тази година 15-ти се пада в събота, това ще се случи в понеделник – на 17-ти.
Известно е, че представата за време на по-малките е относителна, но за дъщерите на съседите закъснението тази година е меко казано скандално. "А защо училището не започва по-рано?", е любимият въпрос у дома в последните дни.
Всъщност, въпросът е много добър. А отговорът не може да бъде намерен чрез интернет търсачките, нито чрез Министерството на образованието, откъдето препратиха питането към Националния музей на образованието в Габрово.
Причината за избор на датата 15 септември се оказа съвсем прозаична и скрита в не толкова далечното минало.
"До 1921 година първият учебен ден е бил 1-ви септември. При правителството на Александър Стамболийски обаче датата се измества с две седмици напред, за да могат учениците да участват в прибирането на селскостопанската реколта", обясни директорът на музея Мая Карагьозова.
По думите й в периода от Възраждането до 1944г. учебната година започвала с водосвет и тържествено приемане на училищното знаме. По време на комунистическия режима водосветът е изключен от ритуала, но се възобновява на много места след 1989 година.
Подобно обяснение за избора на 15 септември дава и председателят на учителския синдикат Янка Такева, според която изпращането на по-големите ученици по бригади за събиране на плодове и обработване на поля е било основната причина да се удължи ваканцията.
Според нея първият учебен ден бил съобразен и с организацията на цялата предстояща година – ваканции, празници, заявените отпуски на родители и преподаватели.
Такева уточни, че днес в някои училища - професионални гимназии и гимназии с езикови паралелки, учениците огласят коридорите още в края на август. "Но те са по-скоро изключения, отколкото правило", посочи тя.
Историческата справка показва още, че учебните години не са започвали на обичайната дата само когато България е участвала във войни. По време на Балканските и на Първата световна война, например, повечето от големите ученици и преподавателите били на фронта , а голяма част от училищата се ползвали за щабове или военни лазарети.
Не е сигурно дали това обяснение на датата 15-ти септември бе задоволило докрай любопитството на всички деца. Но във всеки случай е добре човек да има някакъв отговор на въпроса "Защо?", различен от "Просто, защото така".